Vasil Levski

In Glogpedia

by atlantic
Last updated 7 years ago

Discipline:
Social Studies
Subject:
Historical biographies

Toggle fullscreen Print glog
Vasil Levski

Васил Иванов Кунчев - Левски18.07.1837 г. - 19.02.1873 г.poster yourself

” Ония които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото за де да тръгнат.”poster yourself

Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв.poster yourself

“В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ?Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето.”poster yourself

“За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!”poster yourself

“Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре! Аз ще докажа , че до днес каквото съм работил, нямам погрешки в нищо.”poster yourself

Манастирът тесен за мойта душа е.Кога човек дойде тук да се покае,трябва да забрави греховния мир,да бяга съблазни и да търси мир.Мойта съвест инак днеска ми говори.Това расо черно, що нося отгоре,не ме помирява с тия небесаи когато в храма дигна си гласахимн да пея богу, да получа раят,мисля, че той слуша тия, що ридаятв тоя дол плачевни, живот нестърпим.И мойта молитва се губи кат дим,и господ сърдит си затуля ухотона светата песен и херувикото. Мисля, че вратата на небесний райна къде изглеждат никой ги не знай,че не таз килия извожда нататък,че из света шумен пътят е по-кратък,че сълзите чисти, че вдовишкий плач,че потът почтенний на простий орач,че благата дума, че правото дело,че светата правда, изказана смело,че ръката братска, без гордост, без викподадена скришно на някой клетник,са много по-мили на господа вишниот всичките химни и тропари лишни. Мисля, че човекът, тук на тоя святима един ближен, има един брат,от кои се с клетва монахът отказа,че цел по-висока Бог ни тук показа,че не с това расо и не с таз брадамога да отмахна някоя бедаот оня, що страда; мисля, че канонътмъчно ще направи да замлъкне стонът;че ближний ми има нужда не в молитва,а в съвет и помощ, когато залитва;мисля ази още, че овчарят същс овцете живее, на пек и на дъжд,и че мойте братя търпят иго страшно,а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,и че ще е харно да оставя вечтаз ограда тиха, от света далеч,и да кажа тайно две-три думи новина онез, що влачат тежките окови.Рече и излезе. Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,под вънкашност чужда и под име новои с сърце порасло и за кръст готово,и носи съзнанье, крепост, светлинана робите слепи в робската страна.Думите му бяха и прости и кратки,пълни с упованье и надежди сладки.Говореше често за бунт, за борба,кат за една ближна обща веселба,часът на която беше неизвестен;изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,участник да стане във подвига свят;всяк един слушател беше му и брат.В бъдещето тъмно той гледаше ясно.Той любеше свойто отечество красно.Той беше скиталец и кат дете прости като отшелник живееше в пост.Горите, полята познати му бяха;всичките пътеки кракът му видяха,пустинята знайше неговия глас,хижата го знайше и на всеки часвратата й за него отворена беше.Той се не боеше, под небето спеше,ходеше замислен, сам-си без другар.Тая заран млад е, довечера стар,одеве търговец, сега просяк дрипав,кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;днес в селото глухо, утре в някой градговореше тайно за ближний преврат,за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,и че време веч е да въстане робът;че щастлив е оня, който дигне пръвнародното знаме и пролее кръв,и че трябва твърдост, кураж, постоянство,че страхът е подлост, гордостта - пиянство,че равни сме всички в големия час -той внасяше бодрост в народната свяст. И всякоя възраст, класа, пол, занятьезимаше участье в това предприятье;богатий с парите, сюрмахът с трудът,момите с иглата, учений с умът,а той беден, гол, бос, лишен от имотът,за да е полезен дал си бе животът! Той беше безстрашлив. Той беше готовсто пъти да умре на кръста Христов,да гори, кат Хуса или кат Симоназа правдата свята да мре под триона.Смъртта бе за него и приятел и брат,зашил беше тайно в ръкава си яд,на кръста му вярно оръжье висеше,за да бъде страшен, кга нужда беше.Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,обърнал се беше не дух, на огън.Думата си цяла лейше в едно слово,понявга чело си мръщеше сурово,и там се четеше и укор и гняв,и душа упорна, и железен нрав. Той беше невидим, фантом, или сянка.Озове се в черква, мерне се в седянка.Покаже се, скрий се без знак и без след,навсякъде гонен, всякъде приет.Веднъж във събранье едно многобройнотой влезна внезапно, поздрави спокойно,и лепна плесница на един подлец,и излезе тихо из малкий градец.Името му беше знак зарад тревога,властта беше вредом невидима, строга,обсаждаше двайсет града изведнъж,да улови тоя демон вездесъщ.От лице му мрачно всички се бояха,селяните прости светец го зовяхаи сбрани, сдушени във тайни местаслушаха със трепет, с зяпнали устанеговото слово сладко и опасно,И тям на душата ставаше по-ясно...................................................................И семето чудно падаше в сърцатаи бързо растеше за жътва богата. Той биде предаден, и от един поп!Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,тоз позор за Бога, туй пятно на храмаДякона погуби чрез черна измама!Тоз човек безстиден със ниско чело,пратен на земята не се знай защо,тоз издайник грозен и божий служител,който тая титла без срам бе похитил,на кого устата, пълни с яд и злост,изрекоха подло: "Фанете тогоз!"На кого ръката не благословия,а издайство сърши, и гръм не строши я,и чието име не ще споменаот страх мойта песен да не оскверна,и кого родила една майка луда,който равен в адът има само Юдафърли в плач и жалост цял народ тогаз!И тоз човек йоще живей между нас! Окован и кървав, във тъмница ръгнат,Апостолът беше на мъки подвъргнатужасни. Напразно! Те нямаха властнад таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,ни молба, ни клетва, ни болно стенаньене издаде в мрака туй гордо страданье!Смъртта беше близко, но страхът далеч.И той не пошушна предателска реч.И на вси въпроси - грозно изпитанье -един ответ даде и едно мълчаньеи казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"И никое име той не спомена. Но тиранът люти да убий духътедна заран Левски осъди на смърт!Царете, тълпата, мръсните тиранида могат задуши гордото съзнанье,гласът, който вика, мисълта, що грей,истината вечна, що вечно живей,измислиха всякой по една секирада уморят всичко, дето не умира:зарад Прометея стръмната скала,ядът за Сократа с клеветата зла,синджир за Коломба, кладата за Хуса,кръста на Голгота за кроткий Исуса -и по тоя начин най-грозний конецв бъдещето става най-сяен венец. Той биде обесен. О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно!Под теб ний видяхме, уви, да висятмного скъпи жъртви и да се тресяти вятърът южни с тях да си играе,и тиранът весел с тях да се ругае.О, бесило славно! Теб те осветисмъртта на геройте. Свещено си ти.Ти белег си страшен и знак за свобода,за коя под тебе гинеше народа,и лъвът, и храбрий: и смъртта до днеспод тебе, бесило, правеше ни чест.Защото подлецът, шпионът, мръсникътв ония дни мрачни, що "робство" се викат,умираха мирни на свойто леглос продадена съвест, с позор на чело,и смъртта на тебе, о, бесилко свята,бе не срам, а слава нова на земятаи връх, от където виждаше духъткъм безсмъртието по-прекия път!poster yourself

poster yourself

poster yourself

poster yourself


Comments

    There are no comments for this Glog.